В Англия всичко бе чудесно и така докато не стигнах Австрия - там на Аутобана бензиностанциите са рядкост - да спреш в аварийната лента и да махаш за помощ е изключено - равно е на самоубийство. Внимавайте да не останете без бензин, аз бях на косъм след като две бензиностанции под ред бяха в ремонт
. Отбих от магистралата и карах в някаква планина стигнах до табелка на която имаше няколко селца и съответно километрите до тях - първото беше на 5 км второто на 9 и третото на 15. Викам си е няма как да нямабензиностанциа - стигам първото и ШОК селото е дълго 700 м , с по 3 къщи от двете страни, на вън тъмница аз сам , с австрийският език съм на ""ТИ"" , стрелката паднала до дъното, туба нямам , но смело продължава. Стигам второто село и там изпадам в ШОК, селото дълго 2 км. за бензиностанция и дума не може да става, но поне в една къща светеше. Продължих смело, вече се бях по притеснил сериозно, добрах се и до 3-тото село, то си беше като малко градче. На входа на градчето табелка бензиностанция, разбира се се досещате , до къд ми стигна усмивката
, продължих и стигам да въпросната бензиностанция, и по законите на Мърфи - тя работи от 07 до 22 часа , аз съм там в 22,20 ч. Имах два варянта , първият да продължа с търсенето и покоряването на нови селца или да поспя до 7 сутринта и да потеглям към родината. Май прпуснах да спомена , че по пътя към това градче , нямаше никаде обхват на телефона
. Така или иначе вече бях там , видях табелка БИЛА и тръгнах да пообиколя с колата, стигнах Билата и след нея се открояваше надписа ОМВ - предполагам се досещате какво вътрешно удовослвие ме обвзе
. Сипай на евтиното гориво, което бях сипвал по путя 0.94 евро цента и потеглих.
Това патуване ми беше първото с автомобил през Европата и от де да знам , че и винетки били нужни. Видях табелките ,но беше рано сутринта и кадети да спирам. Чували сте за късмета на начинаещият, минах метър и през Австрия и през Белгия .На Румънската граница се заядоха за прегледа на колата, но всичко беше редовно и продължих напред , реших да мина през Видин на ферибота. Стигнах Калафат намирам фериботчето, там има бариера - слизам плащам си 7 евро и си мисля , че това е всичко.Обаче се оказа ,че това било такса бариера хахаха после една луда баба ми взе още 22 или 24 Евро с други думи ми излезна това мизерно фериботче по скъпо от колкото да мина Ламанша. Важното от цялото патуване е , че като цяло всичко беше наред и се прибрах жив и здрав.
А като извод : На дълъг път без туба с гориво, не потеглям и следващиат път ще си купя винетка, че ми стана лошо като разбрах каква е глобата.